ФРАГМЕНТИ
библиотека | e-zine | Атанас ДалчевТрябва да призная, не обичам антологиите, както не обичам и общите художествени изложби. Събирането на толкова личности, които нямат нищо общо помежду си, на едно място ме зашеметява и затъпява; съседството на едната ми пречи да се нагодя и почувствувам другата и в общата врява аз не долавям тембъра и красотата на отделния глас.
***
Поезията се крепи често върху нищо и никакви дреболии; достатъчно е да отнемем една дума, за да угаснат изведнъж всичките цветове на дъгата й. Махнете например думата "нейде" от тоя стих на Ботев:
Жетварка пее нейде в полето
и вие ще изгубите едновременно с нея перспективата, ясния и дълбок простор на тоя балкански пейзаж, един от най-българските, които притежава нашата поезия.***
Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите.
***
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.
***
Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.
***
Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите.
***
В едно свое прочуто стихотворение Яворов се оплаква: "Млад, на младост зноя не усетих." Преди него Ботев е казал: "Млад съм аз, но младост не помня."
Една и съща мисъл, два различни стила. Предпочитам тоя на Ботев: той е по-прост, по-единен и затова по-дълготраен. Това, което се харесва сега у Яворов, един ден сигурно ще престане да се харесва, понеже е случайно и излишно. Защо зноя на младостта, а не прохладата или росата на младостта? И защо изобщо е необходимо да се прибави друго нещо към младостта, която си е сама достатъчна, и както тая друга младост - истинската поезия не се нуждае от грим тъкмо защото е младост?
***
Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.
***
Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.
***
Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.
***
Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.
***
Когато мисля за нашата действителност, изкуството, което правим, ми се вижда чуждо и безполезно, прилично на ония лимонови дървета, които всяка година изнасят лете по балконите, а зиме прибират на топло в гостните и чиито плодове, дори и когато узреят, не са добри за ядене.
***
Вмъкването на белетристични, бих казал, прозаични елементи в поезията действува като някои отрови тонически върху нея и повишава силата й. Но това е трудно и опасно изкуство, защото малко по-голямо количество от тях би я убило и превърнало в най-долнокачествена проза.
***
Знаменателна е напоследък у нас появата на дълги поеми. Тя без съмнение означава окончателно скъсване с поетиката на символистите, които отхвърляха всяка повествователност и виждаха в късотата едно от условията за поезия.
***
Известен факт от психологията е, че чувството отслабва толкова повече, колкото по се съсредоточава върху него вниманието. Затова, струва ми се, грижите на поетите трябва да се насочват не върху чувството, а върху формата.
***
Пред начеващите писатели трябва да се набляга повече върху културата и дисциплината, отколкото върху таланта, защото културата и дисциплината се придобиват, а талантът, макар и да е най-важното нещо в изкуството, е дар от природата, човек го има или го няма, и затова е излишно да се говори за него.
***
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
***
Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.
***
Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.
***
Произведенията на писателите от младите им години са по-сухи, не защото тогава чувствата им са били по-слаби, а защото не са умеели да ги изразяват.
***
Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите.
***
Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.
***
Бях чел някъде, че преди да почне да рисува собствените си произведения, Дьолакроа копирал известно време някоя картина от Рубенс - "за да упражни ръката си", както казвал той. Същата роля би могъл да играе за писателите преводът. Когато превеждаш, проучваш, без да искаш, най-добре един автор: защото си принуден да вървиш, така да се каже по петите му: да вникнеш във всяка негова дума, да отгатваш всеки негов намек, да проследяваш движението на фразата му във всичките й лъкатушения и възземания. Превеждането е най-бавното и вдълбочено четене.
***
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общаство, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават наплъно.
***
Остроумието и искреността не се подправят.
***
Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.
Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.
***
Нищо не похабява, мисля, тъй лесно един писател, както занимаването му само с литература.
***
Най-значителни за нашето развитие се явяват ония преживелици, които не сме искали: войната, нещастията, болестите. Тук е слабостта на възпитанието.
***
Любовта на Лора и Яворов
Имало е нещо нездраво още в самата основа на тоя брак между най-големия български поет и най-хубавата жена от висшето българско общество. Любовта им е била, няма съмнение, само суетност. Те и двамата са живели през цялото време под погледа на публиката като на сцена и е трябвало да играят, да представят силни чувства, каквито вероятно не са имали, и най-после да извършат оня трагичен жест, който са мислили, че им приляга на изключителни същества.
По някой път е много трудно да бъде човек естествен дори и в смъртта си.
***
Със стила на писателите става нерядко това, което се наблюдава при отглеждането на малките деца. Колкото повече грижи полагат за него, толкова той е по-хилав, по-безжизнен.
***
Х. има изящен стил; но в него мисълта му се чувствува като в нов костюм: не смее да помръдне от страх да не го смачка или зацапа.
***
За българския есеизъм
Съдбоносно за развитието на есеизма у нас ще се окаже, боя се, чувството, с което той влезе в нашата литература: неговото самомнение. Преди още да са написали едно истинско есе, нашите есеисти побързаха да се отделят от другите писатели, образуваха си свое дружество, започнаха да теоретизират върху собствената си дейност. Тяхното първо есе беше "есе върху есето". Очевидно желанието им беше да си докажат, преди да са почнали, че есето е най-висшият литературен род и тяхното бъдещо дело - най-значителното. Каква разлика от великите им предшественици! Някога Монтен беше кръстил размишленията си "Есета" ("Опити") от скромност, за да извини лутаниците на мисълта си; а днес неговите български последователи се кичат с тая дума като с титла на благородство.
***
Когато нашият есеист сяда да пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не?
***
Високомерието на нашите есеисти е изградено върху погрешното схващане, че литературните родове еволюират подобно органичните същества и че на върха на тая еволюция стои есето, понеже се е появило последно поред. Нито теорията за еволюцията на литературните родове е вярна, нито есето е толкова късно явление. Есета е имало още в древността, макар наименованието да е от по-послешна епоха. Доказателство за това са например "Характерите" на Теофраст. Тия, които днес пишат есета върху завистника, многодумеца, мъчния човек, едва ли подозират, че Теофраст е вършил това две хиляди години преди тях.
***
Произведенията, както и хората, се ценят не по рода им, а по собствените им, лични качества.
***
Колкото и да напрягам ума си, аз не разбирам в какво един хубав разказ соти по-долу от едно хубаво есе, още по-малко - от едно лошо есе.
***
Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта и основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.
***
Есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег " в света на неясното и нерешеното"; една експедиция в далечни и полярни области.
Нищо от тоя смел устрем и тоя суров въздух у нашите есеисти. Тяхната мисъл е пленница на баналността и мъзруването. Есетата им най-често развиват в красив стил някоя пословица или някоя стара естественонаучна истина.***
Няма 5-6 години, откак думата "есе" се появи за първи път у нас под заглавието на една статия, и вече днес есета пишат всички върху всичко.
Разказват, че преди години в Австралия някой донесъл в саксия кактус. Растението било непознато дотогава в тая страна, но веднъж посадено, показало страшна жизненост. За няколко години то покрило такива големи пространства, че хората трябвало да се борят силом с него, за да запазят житото и живота си. Такава ще бъде един ден и историята на нашия есеизъм.1943 г.
***
Дъжд
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.***
Каквото щем да казваме, има все пак някакъв антагонизъм между количеството и качеството. Тоя антагонизъм намираме и в природата. Оня ден чух един стар лозар, като казваше, че тая година гроздето ще бъде по-малко и по-рядко, но затова пък по-наляно и по-сладко. "Дивечката", край която минавам всеки ден на път за града, е отрупана с круши. Една круша от добрите сортове не дава, мисля, никога толкова плод.
***
Реториката - дърво, което дава само шума.
***
Много от възгледите и твърденията ни не биха били тъй катигорични и крайни, ако нямаше хора, които да мислят по-инак от нас.
***
За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художаственността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожествения превод ни кара да чувствуваме липсата на оригинала.
***
Какъв трябва да бъде критерият на преводача при избора на поетичните произведения? Кои стихотворения на един поет например той трябва да преведе? Колкото и странно да звучи - не тия, които са най-хубави в оригинала, а тия, които се поддават на превеждане, тия, които ще бъдат най-хубави в превода му.
***
Приятно е да бъдеш въззмутен: едновременно чувствуваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.
***
На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.
***
Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна. Значи ли това, че писателят пише за себе си? Ни най-малко. Това значи, че когато твори, писсателят трябва да мисли само за произведението си - как да го направи по-изразително, по-силно, по-дълбоко.
Читателите на "Хамлет" се родиха два века след него. Ако писателят имаше пред вид читателите, той не би изпреварил времето си.
***
Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.
***
Понятието за лирическа поезия е свързано в съзнанието на нашата критика толкова силно с безразборното и пенливо изливане на чувствата, че за разсъдъчно бива таксувано всяко произведение, в което чувството - овладяно - е добило форма, сиреч е станало изкуство.
***
Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира.
***
Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.
***
Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.
***
Изповед на един писател: "Понякога ми се е случвало да преживея това, което съм изразявал в произведенията си, но то е бивало дълго, след като те са били създадени."
***
Снизхождението е белег и на лоша съвест.
***
Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.
***
Великите произведения ни възхищават, но едновременно и ни обезсърчават: ние отпущаме ръце пред тяхното съвършенство. Вдъхновяват ни за работа по-слабите таланти, несъвършените творчески проявления, които като че търсят да бъдат завършени чрез нас.
***
Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат - аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.
***
Х. другарува само с посредствености. Той може би не е посредствен, но сигурно е завистлив.
***
Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко.
***
Когато се говори за начеващи писатели, не бива да се бърза с преценката. Има различни дарования: едни се развиват постепенно; други се явяват изведнъж напълно оформени и ако не слизат, затова пък остават неподвижни на първоначалната си висота; трети са способни на неочаквани и смущаващи скокове. Както при конните надбягвания, тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва.
***
Поезията е, разбира се, различна от ума и волята: но онези, които искат да ги изгонят от поетичното произведение, неправилно си я представляват като непроницаемо тяло, което, за да заеме едно място, трябва да изтика всяко друго тяло оттам. Поезията прилича по-скоро на светлината: тя озарява и прониква нещата, без да ги премахва.
***
Човек е искрен не по желание, а по природа.
***
За забелязване е, че най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко.
***
Неяснотата е резултат или на някаква липса, или на някакъв излишък.
***
За реализма
Не е важно дали романистът е взел, или не своите герои от живота, важно е дали ги е създал живи.
***
Посредственият художник предава по-точно действителността, отколкото даровитият - тъкмо защото му липсва въображение.
***
П о р т р е т ъ т - Ако неговият съществен белег беше приликата, на какво основание ние говорим за портретите на Рембранд, без да познаваме моделите му?
Очевидно критерият на портрета трябва да се търси не въну а вътре в произведението: във вътрешната кохерентност и в индивидуализацията на художниковите впечатления, а не в приликата.***
Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл.
***
В твочреския процес моделът играе ролята на железата и теловете, върху които скулптурът закрепва глината и видението си. То е само опорна точка: или в най-добрия случай повод, за да изрази художникът себе си.
***
Ако изкуството само отразяваше действителността и нямаше пред очи един идеал, как би могло то да съдействува за промяната на действителността и да бъде прогресивно?
***
Над улицата прелетя птица. Аз не я забелязах, но видях сянката й да пада надолу като камък по слънчевата фасада на срещното здание.
***
Пътуваме цяла нощ. Влакът лети с пълна бързина. Край прозорците се носят сенки на дървета и телеграфни стълбове. Далеч някъде един град с фенерите си блясва и угасва като рояк пръснати искри в мрака.
***
Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.
***
Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.
***
Всеки стил е едни компромис между индивидуални и общоприети форми на израз. Изграден само от първите, той рискува да остане недостъпен. Ограничен само във вторите, той е вече шаблон, не стил.
***
За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.
***
В живота на един свободен творец най-мъчителният и опасен момент е признаването му.
***
Оригиналният не търси да бъде оригинален.
***
Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то.
***
Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.
***
За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет.
***
Реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.