На Дим. Беженов

Бяха млади, много млади още
и да  бъдат двамата сами,
срещнаха се в крайнините нощем
при една от новите чешми

с бронзови чучури и с излети
от цимент овални корита,
дето слизат ватманите лете
да разквасят в жегата уста.

Пиха жадно, без да бъдат жадни,
после чак целунаха се те.
Колко бяха усните прохладни!
Тъй е сигур винаги ноще.

Сепнаха се, тихо се засмеха
и усмихнати, ръка в ръка,
напосоки през града поеха
и вървяха цяла нощ така.

Пуста беше улицата няма,
до фенерите със трепет плах
чакаха ги сенките им само,
за да тръгнат заедно със тях.

Стъпките им в сградите заспали
се отекваха, добили мощ,
и до изгрев всички във квартала
ги сънуваха през тази нощ.

1973 г.

библиотека | Атанас Далчев