Атанас Далчев


Карловарска балада

На Дим. Гундов


Тук всяко здание с вида си интригува.
Една история да виждам ми се струва.


Във мрака празнично е осветен портала.
На сватбената нощ започва скоро бала.


Възлизат гостите по стълби, в мрамор цели:
мъжете с черен фрак, жените -с рокли бели.


Из гостната слуги с ливреи дълги шетат.
Виси на майката, покойница, портретът.


А до прозореца на еркера бащата
разисква зестрата в подробности със свата.


Невестата тоз миг във черна пелерина
върви с любовника през тъмната градина.


На задната врата отдавна вече чака
със загасен фенер един фиакър в мрака.


Едничко братчето от горните тераси
открива бягството коварно на сестра си.


Не знаят другите. Не подозират даже.
Горят прозорците на всичките етажи.


Аз где съм? В кулата, покрита с ламарина.
Дописвам най-подир историята старинна.


На листа бял редя там буква подир буква
и чувам как дъжда по покрива почуква.


1972 г.

библиотека | Атанас Далчев